Давид Самойлов А слово не орудье мести Думата не е

Красимир Георгиев
„А СЛОВО – НЕ ОРУДЬЕ МЕСТИ...”
Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман, 1920-1990 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДУМАТА НЕ Е ЗА МЪСТ ПРЕДМЕТ

Не! Думата не е за мъст предмет!
И може би не е балсам за рани.
На драмата тя корените храни,
разобличава скрития сюжет.

Не тоз сюжет, загатнат в монолога,
вълнуващ знойно залите. Таиш
там думата, която значи много –
суфльор забрави я и ти мълчиш.


Ударения
ДУМАТА НЕ Е ЗА МЪСТ ПРЕДМЕТ

Не! Ду́мата не е́ за мъ́ст предме́т!
И мо́же би не е́ балса́м за ра́ни.
На дра́мата тя ко́рените хра́ни,
разоблича́ва скри́тия сюже́т.

Не то́з сюже́т, зага́тнат в моноло́га,
вълну́вашт зно́йно за́лите. Таи́ш
там ду́мата, коя́то зна́чи мно́го –
суфльо́р забра́ви я и ти́ мълчи́ш.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Давид Самойлов
А СЛОВО – НЕ ОРУДЬЕ МЕСТИ...

А слово – не орудье мести! Нет!
И, может, даже не бальзам на раны.
Оно подтачивает корень драмы,
Разоблачает скрытый в ней сюжет.

Сюжет не тот, чьи нити в монологе,
Который знойно сотрясает зал.
А слово то, которое в итоге
Суфлер забыл и ты не подсказал.




---------------
Руският поет, преводач и литературовед Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман) е роден на 1 юни 1920 г. в Москва. Учил е в Московския институт по философия, литература и история (1938-1941 г.) и във военно-пехотно училище, след което от 1942 г. е мобилизиран на фронта. Публикува стихове от 1941 г. Превежда поезия от унгарски, литовски, полски, чешки и др. езици. Автор е на стихосбирките „Ближние страны” (1958 г.), „Второй перевал” (1962 г.), „Слонёнок пошёл учиться” (1967 г.), „Дни” (1970 г.), „Равноденствие” (1972 г.), „Волна и камень” (1974 г.), „Весть” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Залив” (1981 г.), „Времена” (1983 г.), „Голоса за холмами ” (1985 г.), „Стихотворения” (1985 г.), „Горсть” (1989 г.), „Снегопад: Московские стихи” (1990 г.), „Избранное. Избранные произведения в двух томах” (1990 г.) и др., на книги с проза и публицистика, сред които „Книга о русской рифме” (1973 г.), „Люди одного варианта” (1990 г.), „Подённые записи” (2002 г.) и др. Умира на 23 февруари 1990 г. в Талин.